Янка
Купала (Иван Даминикавич Луцевич) е роден на 25 юни 1882 г. в селцето Вязинка,
Минска област. Учи отначало на полски, след това една година посещава народното
училище в Сенница. След смъртта на баща си (1902) се занимава със земеделска
работа, за да храни семейството си. Година по-късно тръгва да си търси хляба
по разни служби: частен учител, писар при съдебен следовател, чиновник в имение,
работник във винарска изба. Едва в 1908 г., след като вече е печатал стихове,
той постъпва в частната библиотека "Знание" на Б. Л. Данилович във Вилно
и същевременно сътрудничи на белоруския вестник "Наша нива". Системно образование
получава много по-късно, когато в 1909 г. постъпва в общообразователните курсове
на А. Черняев в Петербург и ги завършва в 1913 г. Но онова, което не е могъл
да получи в училище, той го получава от книгите. В 1913 г. се връща във Вилно,
където става редактор на "Наша нива". По-късно постъпва в Народния университет
"Шанявски" в Москва. В началото на 1919 г. се заселва за постоянно в Минск,
където живее до евакуацията през 1941 г. Автор на стихове, драматург ("Павлинка",
"Зетьове" и "Разпиляно гнездо"), творчеството на Купала се отличава
с интерес към социалните теми, което определя влиянието му върху младите поколения
и на първо място върху младите от литературното обединение "Маладняк".
Умира в Москва на 28 юни 1942 г.
ПОЕЗИЯ
В превод на Андрей Германов
Не
за вас...
Жетварка
Моята
наука
Две
тополи
За
всичко
Алеся
В превод на Зоя Василева
Птици
в полет
Към
орача
Хей,
напред!
Млечният
път
На
косачите
Щом
в полето вървя
На
гробищата
В превод на Иван Давидков
Бъди
смел
Не
корете ме
Тръгвай...
Говорите
Желание
Явор
и калина
Моята
песен
В превод на Янко Димов
В превод на Христо Попов
Тя
и аз (откъс)
* * *
Критика за Янка Купала