МОЯТА МОЛИТВА
Където да бъда - в широко поле
и в тясна къщурка, - душата ми литва
към слънцето, вейнало с знатни криле,
или към звездите - с гореща молитва.
На волния вятър се моля, че вее
лети като птица, покоя не дири,
и мрачните бури в небето пасе,
и песни старинни в камините свири.
На огъня моля се - огънят нов,
що сее пожара и страшно наказва,
що плаши децата и старците, но
дойде ли време - и пътя показва.
И моля се още на тази вода,
която се плиска по нивите наши
и денем със сладост налива плода,
а нощем и лодки, и къщи разклаща.
На ясната вис, на земята добра,
дори на вселената наша се моля
за тебе, за твоята бъдна зора,
моя родна земя, Беларусия моя!
1.08.1912
© Янка Купала
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
02. 11. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.