ЯВОР И КАЛИНА
Пръснал на скрежа магията,
пролетен вятър премина.
В тъмния дол край корията
шъпне си явор с калина.
Клонки зелени извиват се,
под небеса засияли.
Сутрин с росица измиват се,
слънцето денем ги гали.
Падне ли здрач, върху листите
техните сенки полягат.
Нощем луната, сребристата,
тайно те с поглед досягат.
Слушам смеха на русалките,
тихия шум на крилата.
Плискат водите, кристалните,
с дъх ги омайва тревата.
Тихо, на песен с магията,
вятър среднощен премине...
В тъмния дол край корията
шъпне си явор с калина.
1910
© Янка Купала
© Иван Давидков - превод,
2000
© Издателство LiterNet,
02. 11. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.