ТРЪГВАЙ...
Ставай, родино, майко любима,
земният сън отлетя със нощта.
Стига въздишки! Радост да има.
В ниви, в ливади злак се въззима.
Тръгвай, срещни пролетта!
Колко години, цяла в парцали,
ти се задъхваше от беднота.
Губят властта си зимните хали.
Будят се дръзко мисли заспали.
Тръгвай, срещни пролетта!
Зимната буря бе издълбала
яма за тебе дълбоко в пръстта.
Беше ти ложе пряспата бяла.
Но се стопява. Река е запяла.
Тръгвай, срещни пролетта!
Вееше вятър в нощ безпощадна,
шибаше ядно лика ти с листа.
Идеха вълци - глутница гладна.
Ти не потрепна. Ти не пропадна.
Тръгвай, срещни пролетта!
Нямаха милост и към децата -
искаха те да растат в слепота.
Учеха хитро, че гниеш в земята.
Ала светликът пръсна лъжата.
Тръгвай, срещни пролетта!
Ти облечи си чудна премяна
и като птица литни над света.
С ясното слънце в утрото сляна
Пей, от неземна радост пияна.
Тръгвай, срещни пролетта!
Носиш корона - тръни бодливи.
Свята, блещука под нея кръвта.
В твоето царство - хълми и ниви -
имаш безбройни ръце работливи.
Тръгвай, срещни пролетта!
© Янка Купала
© Иван Давидков, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2004,
№ 4 (53), 2004
Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас
и Максим Багданович. София, 2002.