КЪМ ОРАЧА
Събуждай се, ставай, виж - слънце изгрява,
дошла е нощес пролетта.
И птица вън пее, и стрък зеленее,
разлистват се ранни цветя.
То, ралото криво и кончето диво,
и ти като тях си, ала
върви във полето баща ти, където
веднъж ли е чупил жегла...
Щом ралото хванеш, добиваш имане.
Работиш цял век като вол.
От хляба ти чер и за друг ще остане,
макар да си гладен и гол.
Вдигни раменете и с плуга в полето
голямата оран почни.
Земята корава дълбоко разравяй
да имаш добри сетнини.
Годините тъжни така ще надлъжеш,
трудът ти е злато, пари.
Ти сили събирай, до гроба не спирай -
бранувай и сей, и ори.
© Янка Купала
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2004,
№ 3 (52), 2004
Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас
и Максим Багданович. София, 2002.