МИГЕЛ ЕРНАНДЕС
=============================
Мигел
Ернандес е роден на 30.10.1910 г. в гр. Ориуела, провинция Аликанте, Източна
Испания, в пастирско семейство. Изявява отрано поетическото си призвание,
макар че получава само първоначално образование. Автор е на стихосбирките
"Познавач на луни" (1933), повлияна от класиците на испанския "Златен
век" и барок Луис де Гонгора, Франсиско де Кеведо и Педро Калдерон де
ла Барка, "Светкавица непрестанна" (1936), посветена на любимата
му и по-късно негова съпруга Хосефина Манреса, "Вятър на народа"
(1937), отразяваща драматичните му преживявания по време на Испанската гражданска
война, "Човекът дебне" (1939), в която е предусетена трагедията
на поражението на републиканците, и "Песни и романси на разлъките"
(1939-1941), посветена на жена му и малкия му син Мануел Мигел. Последната
му книга излиза едва през 1958 г. в Буенос Айрес. Литературната критика още
приживе го нарича "славей на нещастията". Мигел Ернандес умира от
туберкулоза във фашисткия затвор в Ориуела на 28.03.1942 г.
ПОЕЗИЯ
В превод от испански език - Ралица К. Маркова
Стихове
Ухания
Лимон
Ти
хвърли ми лимон горчив...
Сърцето
ти е леден портокал
Зова
се кал
Песен
първа
Които
се сражават със омраза...
Гробище
до къщата ни има...
Слънце,
роза и дете...
Целувката
бе тъй дълбока и силна...
Тръстиката
глухо шуми...