МИГЕЛ ЕРНАНДЕС
=============================

Мигел ЕрнандесМигел Ернандес е роден на 30.10.1910 г. в гр. Ориуела, провинция Аликанте, Източна Испания, в пастирско семейство. Изявява отрано поетическото си призвание, макар че получава само първоначално образование. Автор е на стихосбирките "Познавач на луни" (1933), повлияна от класиците на испанския "Златен век" и барок Луис де Гонгора, Франсиско де Кеведо и Педро Калдерон де ла Барка, "Светкавица непрестанна" (1936), посветена на любимата му и по-късно негова съпруга Хосефина Манреса, "Вятър на народа" (1937), отразяваща драматичните му преживявания по време на Испанската гражданска война, "Човекът дебне" (1939), в която е предусетена трагедията на поражението на републиканците, и "Песни и романси на разлъките" (1939-1941), посветена на жена му и малкия му син Мануел Мигел. Последната му книга излиза едва през 1958 г. в Буенос Айрес. Литературната критика още приживе го нарича "славей на нещастията". Мигел Ернандес умира от туберкулоза във фашисткия затвор в Ориуела на 28.03.1942 г.



ПОЕЗИЯ

В превод от испански език - Ралица К. Маркова

Стихове
  Ухания
  Лимон
  Ти хвърли ми лимон горчив...
  Сърцето ти е леден портокал
  Зова се кал
  Песен първа
  Които се сражават със омраза...
  Гробище до къщата ни има...
  Слънце, роза и дете...
  Целувката бе тъй дълбока и силна...
  Тръстиката глухо шуми...

 

 


© Електронно издателство
LiterNet, 2008
Електронно издателство LiterNet