ГРОБИЩЕ ДО КЪЩАТА НИ ИМА..*

web | Славеи на покрусата

Гробище до къщата ни има.
И от спалнята се виждат
светлосините агави**
и лазурните нопали***.
Чуваш как крещят децата,
призрак зърнали в мъглата.

Между мъртвите и нас -
слънце, злато и лазур.
Гробището край дома -
крачки няколко оттук.

Златен, лазурен и светъл,
там навеки синът ни е легнал.

(из стихосбирката "Песни и романси за разлъките", 1958)

 

* Стихотворението е породено от едно трагично събитие в биографията на Мигел Ернандес - смъртта на първородния му син Мануел Рамон, починал като пеленаче вследствие на мизерните условия, в които семейството на поета е живяло (бел.прев., Р.К.М.).

** Агаве - вид столетно дърво (бел.прев., Р.К.М.).

*** Нопал - кактус с плодове, подобни на смокиня (бел.прев., Р.К.М.).

 

 

© Мигел Ернандес
© Ралица К. Маркова, превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2008
Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес. Славеи на покрусата. Превод, подбор и бележки Ралица К. Маркова. Варна: LiterNet, 2008