ПЕСЕН ПЪРВА
Побягнаха в ужас полята,
видели с каква ярост дива
човек на човека се хвърля.
Разцепи се с трясък земята -
маслини и хора ръзлъчи.
Животното с нежната песен,
животното, плач тих познало,
в земята отвек вкоренено,
си спомни за своите лапи.
Надмогва ги, скрити дълбоко,
И с нежност, и с цветни покрови,
но ето - най-после оголи
безкрайната своя жестокост -
ръцете си аз тъй оголих.
Пази се и бягай, мой сине!
В телцето ти крехко и леко
се готвя ноктù да забия.
В друг век аз се върнах - лют тигър.
Пази си живота от мене!
Любов е смъртта. Като дивеч
човекът преследва човека.
(из стихосбирката "Човекът дебне", 1939)
© Мигел Ернандес
© Ралица К. Маркова, превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2008
Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес. Славеи на покрусата. Превод, подбор и бележки Ралица К. Маркова. Варна: LiterNet, 2008