СЛЪНЦЕ, РОЗА И ДЕТЕ...
Слънце, роза и дете
ражда първата зора.
Пак ще дойдат утре те -
слънце, рози и деца.
Щом увехне някой цвят,
друг го сменя начаса.
Няма да изчезна аз,
ако помни ме света.
Крехкият цветец е скрил
бездна в своите листца:
мълнията - цветен взрив,
вечността - цвят на мига.
Моят син заспа в цветя.
Сред цветята аз съм сам.
(из стихосбирката "Песни и романси за разлъките", 1958)
© Мигел Ернандес
© Ралица К. Маркова, превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2008
Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес. Славеи на покрусата. Превод, подбор и бележки Ралица К. Маркова. Варна: LiterNet, 2008