ТРЪСТИКАТА ГЛУХО ШУМИ...
Тръстиката глухо шуми
в покоя безбрежен
със своите листи - ресници,
прониква в съня и звучи
под полъха нежен -
в сърцата надежди открива.
И мирна да бъде нощта -
без рев оръдеен,
без зверския пристъп на хора,
захапали ножа с уста.
В съня безметежен
човек за пръстта е достоен.
(из стихосбирката "Песни и романси за разлъките", 1958)
© Мигел Ернандес
© Ралица К. Маркова, превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2008
Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес. Славеи на покрусата. Превод, подбор и бележки Ралица К. Маркова. Варна: LiterNet, 2008