АТАНАС СТОЕВ
=============================
Атанас Стоев е роден на 17.03.1944 г. в с. Дойранци, Шуменско.
От 1950 г. живее в гр. Варна. Завършил е Българска филология в СУ "Св.
Кл. Охридски". Дълги години работи като журналист, редактор и учител, а
по-късно като управител на общинска фирма "Обреди", като социален
педагог в дом за безпризорни деца "Гаврош" и като гл. редактор на
ТВ център - Варна. От есента на 2001 г. до пролетта на 2004 г. Атанас Стоев
е учител по български език и литература в училищата на село Паркан, Молдова
(едно от които носи неговото име) и преподавател в ПГУ "Т. Шевченко",
гр. Тираспол. Организира и реализира спонсорска и дарителска дейност за училищата
и за новостроящата се православна църква в с. Паркан. Член на Съюза на българските
писатели, а от 2003 г. и на Съюза на приднестровските писатели. Председател
на Сдружението на варненските писатели. Издал е над 25 книги с поезия, сред
които: "Стряха" (1982), "Човек на брега" (1990), "Кукла
върху тротоара" (1994), "Натиреният човек" (2000), "Лични
мотиви" (2004), "Придихания" (2004), "Под чужда есен"
(2004). Публикува романите: "Смъртта на стриптизьора" (1993), "Милост
за вечността" (1994), "В очакване на рая" (1997), "Кроячът
на шапки" (1999), "Прогонени в Рая" (2004), както и сборници
с повести и лирична проза. Автор е на 15 сценария за публицистично-документални
филми. Превеждан на руски, украински, молдовкси, полски и чешки. Носител на
награди от национални конкурси за поезия и проза, сред които Национална награда
за поезия "П. Яворов" (2001) и годишна награда "Варна" -
посмъртно (2004). Романът му "Прогонени от Рая" е сред четирите номинирани
в конкурса на фондация "Развитие" (2001). Умира на 25.04.2004 г. в
гр. Бендер, Молдова.
ПОЕЗИЯ
Стихове
Мама
се къпе
Причастие
Към
теб, обичана жена
Клетвите
на баба
До
българите от Паркан
Нещо
хубаво чакам днес с мен да се случи...
Второ
писмо до Родината
Събличане
Аз
живях с твоите песни, Серьожа...
И
мене, знаеш ли, не ме познават...
Спомнете
си за мен...
Ти,
който си ми дал душа и плът...