Атанас Стоев - Причастие

ПРИЧАСТИЕ

По-чист от първи сняг дори,
сънят на моите деца ме завладява:
две голички коремчета трептят
и топлички сред мрака шават...

За тях ли съм мечтал? И ти ли
за тях с години си мечтала
и сбирала си с радост сили?
И всичко ли на тях сме дали?

Чуй, думи заядливи като трън
в лехите на деня ни се търкалят.
Пречистване внезапно - сън
на две момиченца заспали,

тъй искрени и толкоз чисти,
извили ангелски телцата,
сънуват детските си истини
и светят радостни лицата...

На приказките чудесата спят
в разтворените малки длани...
Какво доверие към този свят,
към думите за утре обещани!