Атанас Стоев - Събличане

СЪБЛИЧАНЕ

"Единственото днес, което ми остава,
е да събличам болната душа от думите"

Борис Христов

Дойде безмилостното време да събличам
душата си от болките и думите,
от страстите, страха, и жалката себичност,
и без да се боя от хорското одумване -
пред себе си най-после честно да застана!
Какво да отрека и да осъдя,
какво да съхраня и с нежност да отхраня,
та подир мене с него на света да бъда?!

Събличам първо грубостта - без жал затрила
доброто тръгнало с възторг към мене;
събличам после разрушителните сили
на подлостта и завистта непобедени;
събличам с мъка мислите несправедливи,
с които чернил съм до днес живота;
тъгата си събличам, дето съм убивал
смеха си с нея и осъждал на самотност...

Ако остане нещичко от мен накрая,
като листото райско, скриващо Адама -
аз искам моите деца да го узнаят
и в самотата си да го оплаче мама.

гр. Бендер