* * *
"Моя поезия здесь больше не нужна,
да и, пожалуй, сам я тоже здесь не нужен!"Сергей Есенин
И мене, знаеш ли, не ме познават,
Сергей Есенин, в родния ми край;
над селския ми праг тежи забрава
и скоро няма никой да го знай.
Баща ми тихо си отиде в гроба,
с несвършената работа, на път,
но завеща ми простата си обич -
децата си да пазя от гладът!
И аз ги пазя! Себе си изгризвам,
душата си потискам и мълча.
И оцелях достойно в комунизма,
прикривайки пред хората плача.
Сега да плача искам, а не мога,
безмилостни са моите очи...
Край мен безбожници се любят с бога,
а Юда притеснено си мълчи!
...А селяните как да ме познават,
поезия изобщо не четат,
че някой все живота им смущава
и учи ги да сеят и да мрат.
Такива работи, Сергей Есенин,
и аз за моя край съм непознат;
и стиховете, още неродени,
у мен като проклятие растат!
© Атанас Стоев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2007, № 4 (89)