Атанас Стоев - Мама се къпе

МАМА СЕ КЪПЕ

И в очите на спомена - пяна, а в зъбите - пясък!
Като чужд в мойта къща на детството влизам.
Позатулени, празните дрехи на татко -
пак ме сепват от ъгъла с близост.

А в килерчето - дето го миха и плакаха - виждам
над коритото сгърбена - мама се къпе!!!
И потъва засрамена в мен паметта ми
и назад, и назад заотстъпва...

Тази шия, ръцете, гърдите и мишците едри,
под коравата вълнена дреха лежали,
зървам само за миг и смутено се питам:
„Мамо, мамо, кога остаряла си?"

И бълбука главата от свян, от любов и от мъка...
Някой трябва пак чиста вода да налее,
та косите си тя да изплакне от пяната
и лицето добро да изгрее.

Пука-пука в ушите сапунка, очите ми парят
и водата отново е страшно гореща;
а пък аз - пред коритото - свит на колене,
под полата на мама заклещен...

Казвам... мама се къпе! И вкъщи е толкова светло...
Но сред парата татко явява се бледен
и избърсва с ръка огледалото потно -
както някога да се огледат!