Павел
Христов Матев е роден на 06.12.1924 г. в с. Оризово, Хасковско. Завършва гимназия
в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Работи
в КНИК (1949-1951), редактор в Комитета за кинематография (1951-1956), зам.-главен
редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965), гл. редактор на сп. "Септември"
(1964-1966). Заемал най-високите постове в Комитета за изкуство и култура,
отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина,
Съюза на българските писатели. Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки,
сред които: "В строя" (1951), "Дълг" (1955), "Време,
родина, любов" (1962), "Родословие" (1963), "Прозрения.
Избрана лирика" (1965), "Чайките почиват на вълните" (1965;
1967), "Стихотворения" (1966), "100 стихотворения. Подбрани"
(1970), "Избрани стихотворения" (1972), "Натрупани мълчания"
(1973; 1974; 1981), "Строго лято. Избрана поезия" (1974), "Внезапни
паузи" (1976; 1980), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978),
"Когато птиците летят по-бавно" (1979), "Предсказания. Изповеди.
Избр. стихотворения. В 2 тома" (1984), "Сърдечни затишия" (1985),
"Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989). Умира на 04.02.2006 в София.
ПОЕЗИЯ
