ВЕЛИКИЯТ ИЗПИТ ПО МАТЕМАТИКА НА СЕДМОКЛАСНИЦИТЕ И ОПАШКАТА МУ

Веселин Веселинов

web

Гафът с този изпит набра скорост и приключи за около седмица в края на юни 2009 г.: статистиката не даде критични отклонения и всичко си продължава по мед и масло. Тъй, че... гаф няма. Пред очите ми се мерна цитат на една от задачите, започващ така: “Намерете дължината на диагонала на неправилен триъгълник със страни...” Не мога да твърдя, че това е автентичната задача, но ако е, ми звучи точно като класическата казармена команда: “Бегом оттук до хоризонта.” Нищо не разбирам от математика, максимумът ми бе да си нарисувам триъгълник - диагонал няма как да има, но отде да знам: може пък да има. Всъщност ме подразни императивната форма на задаване - в йерархическа структура командата води до изпълнение. Почваш да търсиш диагонала в триъгълника, затърчаваш се до хоризонта и повече не спираш, докато към теб не проявят милост - с което общо взето ти показват, че си нищо. Оценка. Та сгафи ли Министерството на образованието или не? След като голяма част от протестите са срещу материал, който не фигурира в учебната програма, но се оценява.

Оня ден чух директното оплакване на майка ми и сестра ми - нямаше начин да не чуя, щото малката ми племенница бе измежду страдалците, и оттам - цялото семейство. Няколко мига по-късно се появи следното електронно писмо от споменатата вече страдалка: “peticiata - vzemi se podpi6iiii”.

Това е цялото съдържание. Нещо да усещате, че не е наред? На каква азбука е например? Сладурана е племенницата ми, но си е вчерашен келеш, от който не ми се нрави да получавам фатмашки заповеди. Съответната ми вкисната реакция бе: “ще си помисля, заради обидния тон”. Понеже тепърва ще ви дам гласовете и на родители, и на младежи, започнах с горното - рибата мирише откъм главата, в случая директно в моето семейство. Няма дори обръщение, камо ли “моля”, “ако обичаш”..., ама то няма дори и обяснение за какво става дума, че да се подписвам. И когато казах на келеша, че мразя да ми се говори просташки, в отговор чух крясъка “как смееш да ми говориш така!” Его крехко, пък грамадно. Така...

През годините в телефонните разговори с роднините ми темата “образование” се промъква често и естествено. “Трябва да свършваме, че ще я водя на учител”, примерно. По мои сметки хлапе прекарва повече време в частно образование отколкото в училище - и съответво съм задавал въпрос и на потърпевшата, и на майка й, какво, аджеба, правят в училище. На този си въпрос все получавам мъгляви отговори, от които единственото станало ми ясно е, че в школото “има госпожи”. Ако така се описва софийско училище, минаващо и до днес за елитно, как се описва селско училище (да речем, че има някое оцеляло)? Май отива отвъд пределите на езика. Поредният връх на българското образование е настоящият гаф с изпита по математика. Съответно, породил петицията:

Да се намали скалата за оценяване от изпита по математика за седмокласниците 25/06/2009 г.

От: Николета Сашева Петрова

http://bgpetition.com/matematika-skala-7-klas/index.html

Аз я подписах с огромно нежелание и с уговорка..., щото имах неблагоразумието първо да прочета част от мненията. И се върнах към вкиснатостта си по случай тонa на нашето хлапе. А в същото време никак не са ми симпатични нито някогашният ми състудент, нито подопечното му министерство. Обаче не е Даниел Вълчев най-сериозната причина за черния анекдот “образователна система”. Министри рано или късно изчезват. Служители и “експерти” остават... По-надолу в пирамидата са великите български учители... А “възпитаниците” на училището дори нямат нужда от гафове на МОН... За съжаление, белята не е само в сферата на образователната система - всеки има “принос”. Родителите. Цялото общество. Самите хлапетия. Аз се зачетох в тази петиция и тук предлагам извадка от мнения. На възрастни и хлапетия. Мисля, че с този самосъбрал се материал трябва да се занимава социолог... Културолог... Психолог... Психиатър...

Богат извор е петицията... Като започнем от това, че е “петиция”. Демек, официален документ, който може и да се събира в електронна форма, но това не освобождава от изисквания за съставяне на документ. Нали ще се представя на министър? Настоящият може да е всякакъв, но е грамотен! И юрист! Въпросната “петиция”, дори да забравим чисто формалните изисквания, никак не убеждава в правотата на молителите. Тонът не предизвиква симпатия. Като се зачетох, в главата ми застана - и не помръдна - картината на Репин “Казаци пишат писмо на султана”. Само дето казаците са неграмотни и никой не очаква писмовни подвизи от тях... и се вижда, че им е много трудно несвойственото упражнение. От своя страна нашенските “казаци” като цяло не твърдят, че им липсва образование, а че им се пречи да го разширят.

Според мен, всеки може да си направи сам заключението от извадката. Моля, опитайте се да издържите до последния ред - и си отговорете как бихте постъпили с така представено искане, ако е адресирано към Вас. До момента в самата петиция има над 6000 “подписа”, повечето с коментари. Това количество трудно може да се представи в истинската му прелест тук. Цитатите са буквални, без редакция и съкращения (авторите им са извадени, въпреки че оригиналът е публичен). Първо са представени възрастните, след това - седмокласниците. Само ще спомена последното, което ме потриса: най-неграмотните мнения идат от хора, твърдящи, че са пълни отличници, а най-вулгарните са писани от девойки.

ГЛАСОВЕТЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ КАЗАЦИ

 

ГЛАСОВЕТЕ НА МЛАДИТЕ КАЗАЦИ
(на които е дадена по-широка изява, щото са хем потърпевши, хем “бъдещето”. Много е полезно да се чуе бъдещето!)

 

И ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

ПОСЛЕСЛОВ: БЪДЕЩЕТО И ТО СИ ИМА БЪДЕЩЕ, НЕКА ЧУЕМ И НЕГОВИЯ ГЛАСЕЦ

 

А аз искам да си взема подписа обратно...

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2009, № 7 (116)