П. К. Яворов

П. К. ЯВОРОВ
=============================

П. К. Яворов Пейо Крачолов Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Учи в Пловдив, а от 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец в различни селища. Увлича се от левите идеи, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО, като става редактор на редица техни издания. По-късно участва в четническото движение за освобождението на Македония и е един от сподвижниците на Гоце Делчев. В София Яворов е сътрудник и редактор на сп. Мисъл заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. Ю. Тодоров. Библиотекар, а по-късно и драматург на Народния театър; на няколко пъти пътува в чужбина за "усъвършенствуване по литература" - в Нанси, Женева, Виена, Париж. Със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата привиква трудно. След бурна и драматична връзка с Лора Каравелова на 29 октомври 1914 г. поетът слага край на живота си. Публикува стихосбирките "Стихотворения" (1901; 1904 - с предговор на П. П. Славейков), "Безсъници" (1907), и антологичната "Подир сенките на облаците" (1910; 1914), на мемоарно-биографичните книги "Гоце Делчев" (1904) и "Хайдушки копнения" (1909), на пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Един от зачинателите на символизма, Яворов е автор на метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения", поезия. С цялостното си творчество той се налага като емблематичен за българското мислене поет, като знакова фигура за българската модерност.

ПОЕЗИЯ

Стихове
Две хубави очи
Без път
Напразно, майко
Благовещение
Истината

В превод на сръбски - Зоран Вучић

Благовести

В превод на английски - Явор Димитров

Two lovely eyes

В превод на беларуски - Марина Абрагимович

Дарэмна, мама...

* * *
Критика за П. К. Яворов