КРАТКОСТИШИЯ

* * *

Кадифените скали
на моето детство,
както Стара планина
в тялото на България.

* * *

Мисълта ни е ласо,
с което улавяме
непокорния бяг на езика,
който в края на деня
се е превърнал в купчина
натъртени думи.

* * *

Красотата е хищник в морето,
сбрало сълзите Господни.

* * *

Мълчаливците гледат Земята
от другата й страна.

* * *

Къщите летят тогава, когато
хората сънуват сънища, които
не си спомнят на другия ден.

* * *

Убиваме птиците, защото
са изкълвали синапените зрънца.

 

 

© Минка Параскевова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2005, № 8 (69)