СПАСИТЕЛ НА ОМАГЬОСАНИ ПРИНЦЕСИ

Дали съм хванат аз на делника в капана,
забутан в някой канцеларски ъгъл,
забравил нежния екстаз на старото пиано
и на любовта изгарящия пъкъл.

Съвсем покорно свалям си палтото
и кротко залъка си сух преглъщам,
безчувствен за красивите пейзажи на живота
и за уюта в собствената къща.

Но ето, че от лицемерие ми кипва,
избухвам аз като вулкан забравен
и сякаш кон прозореца изритал,
аз със лице към този свят заставам.

Препускам смело този Росинант
и на страха оковите разкъсал,
насочвам пиката си към света -
коварен, зъл, измамен и навъсен.

О, колко са неправдите във този свят
и колко много мъка има в него.
Тук най-голямото достойнство е да си богат
А непростимо престъпление - да бъдеш беден.

И както винаги във приказките стари -
далече някога във кът незнаен,
дебеловрати великани-господари
измъчват образовани ратаи.

Принцеси, по-красиви от зората,
са омагьосани от зли чудовища,
във каменните замъци затворени,
убивани със нелюбов и злоба.

А аз, един от рицарското войнство,
да се изправя срещу злото съм готов.
Ратаите дарявам със достойнство.
Принцесите спасявам със любов.

 

 

© Иван Ройдов, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.