ОТ ПЯНАТА РОДЕНА

web

На времето по лентата
от бързане изтрита
проблясват на моменти
очи на Афродита.

Чернеят бавно лодките,
бленувайки мъглите.
/А пяната на локвите
не ражда Афродити./

И розите във парка
бледнеят с прах покрити.
/Забравили навярно
дъха на Афродита./

Във пяната на спомена,
от погледите скрита,
се ражда незаконната
прекрасна Афродита.

На делника ни кроткия,
безшумно-смачкващ ритъм
се сепва от походката
на тази Афродита.