13. МОМИЧЕТО ОТ ДЖАМ
Димитър Ангелов
web | Далеч
от всичко
- Свиреп си, но и нежен като всички зверове. Жалко, че не си красив, защото си интелигентен - каза тя с лека тъга.
- Ако бях красив, свиреп и нежен, всички щяха да ме смятат за надменен, когато
цялото мое същество се гради върху спокойствието и благородната скромност. Колко
пъти засмяната посредственост ми показа, че прощава интелигентността, но не
и благородството на духа! Никога не съм забравял нито тези, които са ме наранили,
нито онези, които са ми помогнали да излекувам раните си. Благодарността е най-голямата
ми добродетел, а паметта - моя съдба.
И продължих да блуждая някъде из спомените си, когато отново бях прекъснат:
- Разкажи ми най-после една истинска, правдоподобна история!
- Нито истинските, нито правдоподобните истории се поддават на описание с думи.
Впрочем една история не може да бъде разказана, защото вече се е случила, времето
е отнесло фактите и е оставило само някаква привидност. Прави се винаги някакъв
преразказ, а това вече е друга история.
- Тогава прави като индианците - с жестове, мимики, движения, викове и крясъци.
- Индианците вече не разказват нищо. Тяхната история е окончателно разказана.
Сега те си траят или говорят на английски, за да не ги разбере никой. Ще започна
някъде откъм края на историята - едно пътуване из планините, долините и реките
на Афганистан. Тъкмо там срещнах едно 
момиче,
което се присъедини към групата - инстиктът в очите му ни сближаваше, но времето
безмилостно ни раздалечаваше един от друг. Още я виждам пред очите си! Случаят
беше ме срещал и с едно друго момиче в Тибет, в друга история, на завоя на пътя,
на едно място без име. Но сега се чувствах ранен, без опасност за живота, казваха
другите. Дотогава, в продължение на четиридневното пътуване, сякаш я бях виждал
само в профил, съобразявайки се с обичаите, ситуацията и благородната мисия,
представена от мен като поклонение на едно свято място - минарето на Джам, в
студеното сърце на планината, великолепно дори и така запустяло, идеално за
уединение и размисъл, за молитва и очистване на душата. Да, нейният профил беше
нежен, очарователен, недостижим. Но когато се обърна и ме погледна с големите
си, тъмни очи, усетих, че ме гледа с цялото си тяло. И нямаше в погледа й никаква
двусмисленост, тъй както няма двусмисленост в инстинкта. Почувствах приятна
болка в сърцето - вече имаше още един повод за моето поклонение и оцеляване.
От турист бях се превърнал в пленник, от пленник - в поклонник, а сега се виждах
като мъченик на една безнадеждна любов. Но по-добре беше да мечтая за щастието,
отколкото да бъда щастлив, както казва Пророкът, и да се страхувам всеки миг,
че то ще свърши.
- Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, щеше да благоговее
пред това минаре, ако можеше да го види! - възкликнах аз, за да скрия смущението
си.
- Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го е видял петстотин и шестдесет години преди да бъде построено - възрази някой.
Бях толкова ентусиазиран, че спонтанно се поклоних пред тази толкова величествена красота и съвършенство. Другите, впечатлени от моето вълнение, коленичиха и започнаха да се молят.
- Да бъде хиляди пъти проклет този, който е изписал името на Аллах, да Му се слави името, наопаки!
- Къде?
- Там - казах аз и посочих към реката.
- Това е отражението, нещастнико!
-
Моля за хиляди извинения, обърках се. Обърка ме споменът за този невежа и нечестивец,
който е сложил в интернет деветдесет и деветте имена на Аллах, благословено
Неговото име, наопаки.
- Това не ни интересува - каза един от моите спътници.
За да прикрия огорчението си от неразбирането и от грубите маниери, но и да
избегна мълчаливата съблазън на този поглед, поиска ми се да премина реката
и да се полюбувам на минарето от друга перспектива. Когато запретнах крачоли
и нагазих във водата, видях се изведнъж до шосето за Бомбаррал, срещу комина
на една тухларница. Как моето въображение беше успяло да възпроизведе чудесната
декорация на минарето и да я пренесе върху този комин с всички детайли (арабески,
изображения на безкрайността, цветове, най-вече единственото по рода си синьо
на надписите) беше загадка, която сякаш не ме заинтригува.
- Помниш ли, че се запознахме в Бомбаррал?
- Вярно.
- И малко след това се оженихме.
- Вярно.
- И години наред бяхме щастливи.
- Наистина.
- Ама ти само това ли можеш да повтаряш “Вярно” ,”Наистина”?
- А ти не искаше ли да ти разкажа една истинска история?
- Вярно е.
- Колко неща измисля човек, само за да спаси истината! От искреносста си ти
се опита да направиш една истина. Ето ти я - твоите блянове те пренесоха в разни
фантазии, а те обладаха тялото и инстинктите ти и си помисли, че ме познаваш
от много отдавна. И само за няколко минути изживя една щастлива женитба и един
щастлив, още по-щастлив семеен живот. Но сега ми кажи само едно: как се казваш
и какво правиш в моите мечти?
Тя отвори уста от изумление, сложи ръка на сърцето си и се отдалечи. Сметнах
историята за завършена и се върнах назад.
© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2007
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007
Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial
Nova Ática, 2006.