web

Има една проста проста история
за една жена
която имала къща, къща
но пред нея нямало нямала
ни пейка, ни куче, ни куче
затуй жената често в парка седяла
канубис с поглед садила садила
край нея прехвърчали чайки и котки
и рошави, рошави дилъри
на брашно, гъсеници, наводнения
седяла догоре наведена
сс и поемала и поемала дълго
пътя неделен, следобеден, уличен
жената го дишала вдишвала бързо
сякаш лепило на танкове
сякаш подметки
а после кръгла и дъбова
кръгла и дъбова
в къщата къщата се побирала
в леглото от рози с перачни печати
тя чело в стената на вятъра блъскала
после кръгла и дъбова кръгла и дъбова
се точела цялата нямост от клетките
и само фазанът фазанът с канарчето
в кафез завещан от ст'инкачичодядои'еля
дюдюкал до късно до късно
напълно откъснат
от своята тъкан и къщна материя
ха насочете го право в пунктира
щом мислите жерав че иска да бъде
или поне жеравче, жеравче
в леглото, леглото ти, малка Юкико,
дето си кършила, кършила, скършвала
салфетките подли на хирошимите
А стопанката охка, охка, та пъшка
скоро ще дойде съмване-стъмване
                            стъмване-съмване

и за - зор - зор - зор- яване