ДОБРИНКА КОРЧЕВА
=============================
e-mail : dkorcheva@abv.bg
Добринка
Корчева е родена на 3 май 1969 г. в София. Прекарала е
първите седем години от живота си в Бургас, родния град на майка й. Завинаги "се
заразява" от неговата неповторима атмосфера и, разбира се, от отстоящото
само на някакви си 500 м море. Иначе е свързана с морето и по друга родова линия
- родителите на баща й, потомци на старинните полски и руски фамилии Лешчински
и Пирогови, са от Одеса. Затова ги водели "белогвардейци", въпреки че
пристигнали в България съвсем малки. Възпитаничка е на Френската езикова гимназия
в София и на СУ "Св. Климент Охридски" - специалност славянска филология.
Научните, литературните и културните й интереси са свързани с "изследването
на Русия като цивилизация". Превела е много статии на руски дисиденти, емигранти,
правозащитници, културолози и литературоведи, както и стихове на Бродски, Манделщам
и Поплавски, разкази от Набоков и романа му "Камера обскура", откъси
от романи на Вл. Сорокин и Б. Поплавски. Автор е на много статии и изследвания
за О. Манделщам, М. Цветаева, Д. Хармс и групата "Обериу", А. Солженицин,
Вл. Набоков, Е. Лимонов, Вл. Сорокин, Е. Харитонов, Б. Поплавски..., публикувани
в Панорама, Век 21, Демокрация, Изток-Изток, Факел, Литературен форум, Литературен
вестник, Демократически преглед. Нейни стихове са поместени във Век 21, Мост,
Глас, Литературен форум, Литературен вестник, унгарското списание "Култура",
превеждани са на унгарски и френски език. Автор е на две стихосбирки - "Ловци
на кехлибар" - награда "Южна пролет" за 1992 г., и "Скитски
скафандър", отличена с наградата на фондация "Лео Толстой" /Париж/.
Съавтор е на пиесите "Сърцата на петимата" /сп. Театър/ и "Вазов
в редицата на Фабоначи" /сп. Страница/. Работила е като журналист и редактор
във в. Демокрация и в. Век 21. Била е консултант в сп. Факел. В момента е главен
секретар на Асоциация "България-Русия за демокрация" и директор на Центъра
за изследване на Русия "Андрей Сахаров". Завършва третата си книга с
изследвания за руската постмодерна и алтернативна култура и дисертацията си за
"посмъртната съдба" на рано починалия в Париж руски писател-емигрант
Борис Поплавски. Съосновател и секретар на неформалния дисидентски интелектуален
"Кръг 39" /1987 г./, организирал през 1990 г. в Националната библиотека
"Св. св. Кирил и Методий" изложбата "Българският самиздат".
В края на 90-те години става член на постмодерната формация "Рамбо 13".
Живее в София, придвижва се с Рено-турбо, връстник като слизане от конвейера на
10 ноември 1989 г., от време на време ползва и велосипед. Редовно сърфира /почти
живее!/ в Рунета. Притежателка на доста яка колекция самиздатска литература. Девизът
й е: "Ще демократизирам Русия" - начинание трудно, а на моменти направо
утопично, но "няма как..." /цитат май от "Антибиотика"/.
ПОЕЗИЯ
