МОИТЕ ПЕСНИ
I.
Щом нахлуе мъка в моята душа,
щом си спомня дните, дето преживях -
тъжни песни пея, за да се теша,
цялата си горест аз изливам в тях.
Песента се лее и нашепва тя
кратката си младост как съм пропилял,
как не съм изпитал още любовта
и не съм все още истински живял.
II.
А земята родна спомня ли си аз,
черната й мъка, участта й зла -
свива се сърцето и запявам с глас,
та дано със песен да го изцеля.
Гръмко се разлива песента, ехти,
за селяка беден се разнася вик,
че ярем невидим вечно го гнети,
че в страната родна той е мъченик.
1908
© Максим Багданович, 1908
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
06. 07. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.