Алексей
Михайлович Ремизов е роден на 24.06.1877 г. в Москва. Следва естествени науки
в Московския университет. Заради участието си в студентски вълнения е изселен
и прекарва шест години в Пенза, Вологда, Уст-Сисолск. Дебютира през 1897 г.
с книгата си “По посока на Слънцето”, която включва обработки на народни приказки
и апокрифи. Със следващата си книга, романа “Вир” (1908), авторът си спечелва
репутацията на наследник на Достоевски. Ранното творчество на Ремизов е силно
повлияно от символизма, но за оформянето му като писател най-голямо значение
има неговият интерес към духовното наследство на древната Рус, народната митология,
старопечатните книги и паметниците на народната култура. Известни негови произведения
са сборникът с легенди “Патерик” (1907), пиесата “Дяволско въздейство” (1907),
романите “Кръстни сестри”, “Нестихващо дайре” (1910) и др., автобиографичните
“Развихрената Рус” (1927) и “Слово за гибелта на Руската земя”. Ремизов напуска
Русия през 1921 г. През емигрантския си период пише повестта "Оля" (1927)
и романа “В розов блясък” (1952), “Русия в писмена” (1922), “Огънят на вещите”
(1954). От този период е и автобиографията му “С подстригани очи” (1951).
През 20-те години на XX в. стилистиката на Ремизов оказва съществено влияние
върху мнозина руски творци, привърженици на “орнаменталната проза” (М. Пришвин,
Л. М. Леонов, Вяч. Шишков и др.). Умира в Париж на 26.11.1957.
ПРОЗА
В превод на Илиана Илиева
