ЧАЙКА
Алексей Ремизов
Стоях на брега на шумящата река.
Гледах в далечината, там, където вълните лизваха облаците и щом изплуваха, се прокрадваха през небето като гладно стадо.
Сред реката, пред очите ми, се извисяваше забулена в облаци скала, жива, без край, без начало.
Нагоре и надолу по нея вървяха върволици от хора, наметнали тежки савани.
Хората светли излизаха от дълбокото дъно и сиви се спускаха в сивите вълни.
И скалата още се изрязваше и подсичаше всеки път.
Изведнъж едно безшумно облаче се полюшна и хиляди потискани желания се разпиляха с вик.
Тогава отнейде долетялата чайка се стрелна в страшната далнина.
Пророчески се мяркаха белите криле.
Чайката летеше... превръщаше се в топяща се топчица мокър сняг, в бяла искрица... пухче.
И тогава ме обзе страх: стори ми се, че заедно с нея отлиташе последният миг на моята радост.
Около 1900 г.
© Алексей Ремизов
© Илиана Илиева - превод, 2003
© Издателство LiterNet,
25. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.