* * *

web | Жената - грешната и святата

Самотна и печална, чаках аз луната;
Дано с лъчите си сребристи, ясни
          Да сгрее ми душата,
          От черен мрак да я изясне.

И късно, в полунощ, тя, бледна, равнодушна
Яви се на небето сред звездите:
          Но тъй спокойна и бездушна,
          Не сгря ми, друже, тя гърдите!

Ах, не за мене веч луната тука грее;
Ни там за тебе в оня край далечни!
          И вече няма тя да сгрее
          Нас двама, друже мой, сърдечний...

© Екатерина Ненчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019