ЕКАТЕРИНА НЕНЧЕВА
=============================
Екатерина Ненчева е родена на 01.05.1885 г. в гр. Троян. Учи в Севлиево (където завършва начално образование), Никопол (прогимназия), Ловеч (ІV гимназиален клас на Американския колеж), Тутракан, Балчик, Плевен, Луковит, Русе, София (завършва Първа девическа гимназия). От годините на следването й в Софийския университет (1903-1907) датират познанствата й с д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. К. Яворов, Дора Габе, Б. Пенев. В житейската й биография от този период се вписва дейността й като актриса в трупата "Сълза и смях" и във Варненския градски театър (април-август 1907.
Първото си стихотворение Ненчева написва през 1899, а първата й поетична публикация е 4 години по-късно в списание "Летописи". През 1909 г. издава единствената си стихосбирка "Снежинки". След това пише само отделни стихотворения.
През септември 1907 година е назначена за учителка в с. Рила. Често сменя училищата, в които работи, заради местоназначенията на съпруга си Иван Харизанов. През 1919 г. Екатерина Ненчева се разболява от туберкулоза и на 09.02.1920 година умира в гр. Пловдив.
ПОЕЗИЯ
Стихове
Из "Снежинки" (1909)
Самотна и печална чаках аз луната...
Ти казваш - смея се звънливо аз...
Когато първи път сърце ми клето...
Унила есен тихо стъпва в долината...
Едва потрепват морски глъбини...
На гроба ми самотен, майко моя...
Из "Предсмъртни песни" (1909-1920)
Майчина любов
Надежда
Самоубийца (поема)