ГРИМАСКАТА НА БАЙ-ГО-ФУ
Когато Миналото сблъска се
лоб в лоб с просроченото Бъдно -
кръвта сгъсти се над човека.
И ето че влетял случайно
във спрялото безмълвно време
той мига със глава просторна.
(Сам скърца в тенджерата с гънки).
От джоба си припомня някак,
как седнал в бой на унитаза,
до голо проиграл се в жмичка,
разпадайки се на квадрати -
изключил се е сам отвънка,
а духнал е свещта отвътре.
Днес всичко е без катинари,
човек се става от огризки -
лежи и режисира бала,
сам в ролята на първа супа
в анатомически театър.
Душата тича по тръбите,
уригвайки се на подметки,
а ручей с реч членоразделна
тече по пода от врата му.
Над него патоанатомът
привежда се със кикот жален
разглежда като по спирала
трудът безценен на смъртта.
Отвред надвиснали муцуни
очи събират в тази точка
и в темата навлизат ходом:
Причина за смъртта човешка.
Вън зад стъклото есен, вечер.
Задгробен град...
Студена вечност...
Дрезгавина от сънна пяна
отвътре въздуха покрила.
А нейде редом във Вселената
под извънземните зори,
по детските закони странни,
забравили размер и срам,
мечтаят двама чрез мембрана,
подробно виейки на храст.
© Павел Байков
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2009, № 4 (113)