УМОРЕНА НАДЕЖДА
Уморени са птиците. Снегът по крилата
се сипе и е невероятно,
че не е полегнало направо на земята
изтощеното ято.
Уморени са птиците. Вятърът вие
и в очите набива, покой немислим.
Бедните птици - не бяхме ли ние,
които през лятото пожелахме да отлетим?
Уморени са птиците. Утре най-подир
ще изсъхнат крилата, ще е трудно,
но ще отплават в поднебесната шир
със зараснали белези, ще се изгубят
уморените птици...
© Дагния Дрейка
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2009, № 5 (114)