* * *
Мъгла и сняг. И бяло върху бяло. Пейзаж, рисуван с щрих уверен
от чия божествена ръка, от кой художник? С какво изящество той
кривите изписва, покрива ги и препокрива, слой след слой.
Потъваме заедно в този вечерен портрет сред пищните одежди
на мъглата. Щраква електрическият ключ... Изчезва всичко.
Потъва вятърът в далечината, яхнал шейната си снежна.
© Дагния Дрейка
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2009, № 5 (114)