* * *
Хладен дъжд. Гнилоч. Мокър храсталак.
И мъгла като дим лютив обгръща тъмните дъбрави.
Не е ни зима, нито есен. И те тегли пак
към топлата постеля, да заспиш и забравиш.
Да бродиш в сънищата като в цъфнали ливади
и в безпамет да не знаеш накъде така…
Но пак на жмичка с мен мъглата си играе,
скривайки очите ми с ледена ръка.
© Дагния Дрейка
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2009, № 5 (114)