* * *
Дамаск
Дума си на Адонис
О силна буква
Пред мъртвите ти фигури
Израства цвете
Превръща се в дете или
Земя
От нея мислено се
Свечерява
Въздишат
Ледове
В дланта ти
Дамаск Дамаск...
Разхвърляна
Коса е вятърът
В Арабската
Молитва
Тъй пясъците влизат
Във сърцето
Изтича залезът
На юг -
Най-топлата умора на деня
© Екатерина К. Григорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2007, № 12 (97)