* * *
Сега когато се разделяме
дъждът се е върнал
не искам да бъда нищо
освен крехкостта на няколко
разпръснати рози
и да изчезна като дим
сега когато се разделяме
музиката ще дойде и ще легне
сред страниците на книгите ти
и ще чака някой да ги разтвори
сега когато се разделяме
очите ми следват невидими птици
прелитащи по тавана
ръцете ми стават вятър
и земята се върти по-бързо отколкото
предишната нощ
оставям един бял облак в ръцете ти
сега когато се разделяме
ще се облека в дъжд и
ще наблюдавам топлината
зад някой далечен прозорец бавно
отмивайки името ти
© Лидия Шимкуте
© Аксиния Михайлова, превод от литовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2008. № 8 (105)
Други публикации:
Антология на съвременната литовска поезия. Съставителство и превод Аксиния Михайлова. София: Симолини, 2007.