* * *
БОРОВЕ
облечени
в солно-зелено
се поклащат на
ръба на пропастта
всяка игличка
дозашива песента
*
Вратата се затръшна
Остатъци от приказки
и трохи се въргалят по масата
Стената просветлява
Вятърът нахлува
и издухва последните семенца
*
Заминаваш
Остави ключовете
и вземи вратата
*
Носи спомена ми
като пръстен
захвърлен
в тишината
*
Коленича
в ъгъла
до куп дрехи
те са попили миналото
но остават мълчаливи
*
Бях свикнала със стените си
Ти ги разруши и ме загради
със себе си
© Лидия Шимкуте
© Аксиния Михайлова, превод от литовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2007, № 6 (91)