СОНЕТЫ

web | Женска поезия на руската емиграция в България

II.

Молчание мне сказку рассказало,
Мне что-то нашептала тишина.
Ведь для меня здесь веяла весна,
Я прежде этого не понимала.

Ведь для меня немая гладь канала.
Веселый воздух, утро, тишина.
И на песок приникшая волна.
Мне этого казалось слишком мало.

A дома, жарким солнцем разогрета,
Весь день не говорила я ни с кем.
Сидела в темноте, не зажигая света.

Потом я стала думать о тоске.
И вот теперь - как ветер на песке -
Весь вечер буду рисовать сонеты.

26-V-24.

 

 

© Ирина Кнорринг
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.02.2009
Женска поезия на руската емиграция в България. Съставителство, подготовка на текстовете и коментар Галина Петкова. Варна: LiterNet, 2009

Други публикации:
Эос. Литературный сборник (Самоков), 1926, № 4, с. 20-21.