Ирина Кноринг е родена през 1906 г. Дъщеря е на Н. Н. Кноринг, педагог, историк, морски офицер. През 1920 г. семейство Кноринг емигрира от Севастопол заедно с Руската императорска ескадра и се установява в Тунис. Първата й известна публикация е от 1924 г. От 1925 г. Ирина Кноринг живее във Франция, където излизат нейните стихосбирки: "Стихи о себе" (1931), "Окна на Север" (1939) и посмъртният сборник "После всего" (1949). Нейни творби се печатат в редица руски емигрантски издания, в това число и в престижните списания "Звено", "Перезвоны" и "Русские записки". Умира в Париж през 1943.
