* * *
Зад прозорците дъждът своеволничи -
блъска в стъклата без ред и ум...
Тук е младежката психоболница -
бащин дом и семеен албум.
Надзирателката накичена
с връзки ключове - като генерал,
доктор-сатир, чай от метличина
с накиснат геврек - полуполудял.
Възглавниците ни - изтърбушени,
вените ни - изпъкнали; край нас
стажант-симпятага-зубрач - ослушва се...
Третата вдясно - това съм аз:
между Елените и Касандрите -
група момичета без коректив...
Блъска дъждът навън по верандата -
самоубиец нетърпелив.
Медсестрите със злобна походка
тракат с токчета призори
(като затворници на разходка!)
- Я да ставате, трите сестри!
Като мъртвите - да нямаш срама
върху пижама да сложиш палто.
Ей, това е Съдба, не реклама,
нито съдилище, ни общество.
И не ми трябва от теб състрадание,
мила мамо! - Не се кори...
В мен има безброй други терзания,
не тез, дето докторът ми откри...
© Инна Кабиш
© Владо Любенов, Татяна Дончева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2009, № 3 (112)