* * *
В родината ми с мъртва слава
и с разпокъсана снага,
стихът ми само ме спасява
от руска водка и тъга.
И само той - баща извечен -
ме приютява след погром,
и става ми звезда далечна,
стреха
и кладенец,
и дом.
Дал кесаревото на тия
със много власт, и с Бог сроден,
стихът не замени Русия,
но вля живот и вечност в мен!
© Инна Кабиш
© Владо Любенов, Татяна Дончева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2009, № 3 (112)