* * *
Детството - джанки, игри, животинки,
викове, лай на пес.
Детството - изгубените картинки
на древността - и до днес.
Зеленото чинче, пъстрата карта,
трънче, момче и любов,
бедната Троя, победната Спарта,
първата кръв и зов -
и врагът е разбит, колената - разбити,
но хванати Хитлер и Ксеркс,
и после - на Пашка и Льонка очите -
игра на семейство, не секс.
Това е, когато зад теб са огради,
небето - когато - е път,
и крачат на работа стари и млади,
и вековете - летят.
Това е - под слънцето голи лазим
в колхозния сладък бостан,
взети за черни етруски вази
от господ-пазачът там.
Детството - винаги топли обятия,
и пият млекце и скимтят
нашите котета, малките братя...
О, детство - бездънен съсъд!
© Инна Кабиш
© Владо Любенов, Татяна Дончева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2009, № 3 (112)