ГАЗЕЛА* ЗА СУТРЕШНИЯ ПАЗАР
web
Искам там, под арката Елвира**,
да те видя как минаваш,
как се казваш да узная
и тогава да заплача.
Но, каква луна безцветна в девет
бузата ти е обезкръвила?
Кой събира твойто зърно -
сред снега проблясващ пламък?
И какъв къс шип от кактус
твоето стъкло сразява?
Ходя там, под арката Елвира,
да те зърна как минаваш,
от очите ти да пия
и тогава да заплача.
Ах, как с глас ме ти наказваш,
като викаш сред пазара!
Ах, чаровен карамфил си
посред купища пшеница!
Как далеч си, щом съм с тебе!
Как си близо, щом си тръгнеш!
Ходя там, под арката Елвира,
да те зърна как минаваш,
по бедрата ти да страдам
и тогава да заплача.
* Газела или газелла (на арабски gazal) - поетична форма,
която представлява малка лирическа творба (любовна или пейзажна) в културите на
народите от Изтока: персите, арабите и тюрките. Възникнала е през седми век, паралелно
с утвърждаването на исляма. Изпълнявала се е при акомпанимента на някой струнен
инструмент - сантур, саз и т.н. Газелата се състои от няколко бейта - не по-малко
от 5 и не повече от 12. Бейтовете са двустишия в източните поезии с несложно римуване
и завършена мисъл. В една газела често доминира една-единствена, повтаряща се
из бейтовете, рима. Редом с римата в газелата се прилага и редиф, който представлява
дума (или фраза от няколко думи), която се повтаря няколко пъти в творбата - в
затварящите строфи на бейтовете с ключово значение, - като по този начин се получава
обобщена ритмизация и се подсилва цялостното емоционално въздействие на творбата.
Въз основа на газелата възникват и производни лирични форми: касида, месневи,
рубаи и т.н. Особено съвършенство тази стихотворна форма достига през 12-ти век
в творчеството на Низами (1142-1203) (бел. прев., А.Б.).
** Елвира - става дума за aрката Елвира в гр. Гранада, област
Гранада, провинция Андалусия, Испания (бел. прев., А.Б.).
© Федерико Гарсия Лорка
© Анатолий Буковски, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2008, № 2 (99)