* * *
те няма да побързат нито спират
небето над градините хвърчи сиво
превежда сенките на бурите към изток
понякога си идват и намират
понякога се свиват
до точки без тегло, сапун в очите
до ледени цепнатини
но също са красиви
сега ги помня още по-красиви
по-рядко на местата отредени за целта
със автор "от опечалените"
и не, не мога да те утеша
малцина са спасени
© Мария Вирхов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2006, № 8 (81)