йо
като лъвица плячката прегръща
да впие зъби във косматото й гърло
а плячката трепери но се сдържа
тъй слънцето бучи приижда дърпа
нощта към своето леговище и къса
артерията голата й връзка
налива се със кръв лъщи възлиза
лъчите му космати се облизват
над океана спира и виси
над огледалната му риза
додето рибите сведат очи
преглътнат космоса и коленичат
тъй боговете хората обичат
© Мария Вирхов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Мария Вирхов. Танци. Варна: LiterNet, 2005