гладните като гладиатори
в кратера на сивогърлата стена
там свинята яде свиня
там човек за свинята е свиня
и дори кремъкът е къс сланина
под мазното небе на
- нулата като градус
- плячката като мърша
- адът като презумпция
а краят - отложен до куково
от палците на нечистокопитната публика
господин съдебен заседателю
последната молитва останала в инак кухите ни куполи
е: дай обещания къшей
от хляба на всезрящото си сърдцеслънцие
а по-добре клубна смърт на полето на честта
където ти си ни поставил
© Мария Вирхов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Мария Вирхов. Танци. Варна: LiterNet, 2005