Книгата
е пръв опит да се интерпретират и систематизират фактите около явлението "таксидиоти
и таксидиотство" сред българската монашеска общност в "Хилендар", "Зограф"
и Рилския манастир. Включва студията "Таксидиотството и духовният живот на
българина през Възраждането" (с. 5-69), където са характеризирани проблемите:
"За личността на монаха таксидиот", "Ритуалът", "Метохът" и др. В обособени
дялове се разкрива типа таксидиотска практика на основните манастирски средища
(II. "Зограф", III. "Хилендар", IV. "Рилски манастир", V. "Таксидиоти от други
манастири") с техните метоси по места и са издирени и портретувани с дейността
им, подредени "речниково" по азбучен ред всички монаси-таксидиоти. Томът съдържа
библиография върху таксидиотството в България и показалец на упоменатите селища.
Изданието
за пръв път обобщава интереса на българската художествена литература от Паисий
Хилендарски до наши дни към сюжети, образи и мотиви от Библията. Проследени
и под формата на "речник" са включени ония прояви на поезията и прозата -
с цитати, коментар, с успоредяване на текстове от Светото писание, които са
осъществени въз основа на общуване, заемки или в полемика с библейския дискурс
(Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. П. Славейков, Ст. Михайловски, П. К. Яворов, Й.
Йовков, Тр. Кунев, Н. Райнов, Й. Стубел, Ив. Грозев, Люб. Бобевски, Ил. Иванов-Черен,
Гр. Чешмеджиев и мн. др.). Вторият дял на книгата въвежда с общата студия
"Библейският текст - насоки и равнища на естетическа адаптивност в българската
литература" и е съставен от интерпретации върху творчеството на Хр. Ботев,
Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, Й. Йовков и др. с оглед на библейската
тема. 
Книгата
е справочник в традиционния и точен смисъл на думата. Но тя е и предизвикателство
и провокация към обичайните, излизали досега за българския живот и култура
в миналото справочни издания. За модел послужи популярният, преведен от английски
език том "История на света в дати", но схемата се промени и обогати, очерта
своя специфична логика. В центъра са насоките и проявите на българската общност
от средата на 18-ти до 80-те години на 19. век с техните прояви и персоналии,
подведени под основните рубрики: Събития, Личности, Икономика, Бит и нрави,
Просвета, Религия, Литература, Драма и театър, Живопис, Архитектура, Музика,
Куриози... 
"Енциклопедия
на българската възрожденска литература" излиза за първи път. Тя е първо и
по характера на направата си издание у нас. В нея намират място характеристиките
на всички участници в литературния живот на 18.-19. в. и на техните основни
съчинения и издания; анотирани са проявите на периодическия печат; отделните
аспекти и измерения на литературния процес (жанрова система, рецепция на Библията,
печатници, издателства, контакти с чуждите литератури), институциите, картината
на историографията на възрожденската литература и т.н. Статиите, оформени
речниково и подведени по азбучен ред, съчетават информативното с оценъчното
начало. Всяка е снабдена с библиографска справка. "Приложението" включва широк
набор от показалци, които улесняват ползването на този уникален справочник.