КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЕ СКРИ...
Когато слънцето се скри,
Потънах в непрогледен мрак,
Ей в злато залезът искри,
Ала нощта е с тъжен знак.
Откакто любовта се скри,
Осиротях като дете,
Възторг в очите не искри,
Печални и без зрак са те.
О, мракът в мен ще премълчи
И болката, и радостта;
Но звездно-лунните лъчи
Ще кажат всичко на света.
Устата ми ще премълчи
В сърцето как пламти жарта,
Сълзите ми като лъчи
Ще озаряват любовта.
1801
© Клеменс Брентано
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008