Веселин Алексиев

ЗАХАР

Веселин Алексиев

Влязох в къщата. Беше тъмно, но в ъгъла на стаята забелязах едно сенникоцветно растение, огрявано от някаква странна, бледо жълтеникаво-кафяво-синьо-зелена светлина с нежно червени оттенъци.

Странно! Цветето беше щастливо. В стаята осезателно се чувстваше щастието. Но някак си тази тъмнина навяваше меланхолия.

Излязох. Къщата се намираше на място, обрасло с храсталаци. В двора едно дяволче си играеше със старо корабно въже. Дяволчето ми заприлича на цветето, което толкова много не се връзваше с него, че всякаква надежда за по-добър живот умираше.

Върнах се. Обикалях из къщата като мишка, търсеща котката.

Видях, че малкото дяволче играеше на въже с цветето. Светлината изчезна. То вече беше на сянка.