Веселин Алексиев

СТЪПКА

Веселин Алексиев

На Радичков - с преклонение

Бях започнал да ви разказвам за лисицата.

Та както си вървях и изведнъж пред мен една огромна стъпка. От крак. Не от лапа, не от копито, ами от крак. Мислех си за лисицата. Ала кракът не се връзваше с нейния акъл. Стъпката беше голяма. Доста голяма. Малко по-голяма от ретина. Но беше учудващо странна.

По стъпката имаше сини и зелени коренчета, оформящи кръвоносна система, но с много по-изявени пътища. Имаше шест пръста, пет, от които липсваха. И не се знаеше дали лисицата изобщо е минавала оттук.

С една дума кракът беше точно там, където му се искаше.