Веселин Алексиев

ПАПУР

Веселин Алексиев

Когато слънцето изгрява.

Влизам. Къщата е разцъфнала. Мирише на бензол.

Но е красиво.

Навсякъде рози и точно в средата един дълъг бял папур. И ме гледа с дългата си шия и дебела глава. Розата до него очевидно го харесва, защото постоянно мени цвета си. Но той гледаше мен. Извадих тефтера си и записах следното:

...той ме гледа неудобно ми е той няма очи...

Сега аз, като човек разбиращ от бензол, се сетих, че бял папур няма. Както няма и тефтер, в който да пиша. А и бензолът не мирише.

Но представата за роза, меняща цвета си, е прекрасна!